ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
Nov 29, 2012, 11:29 AM

Бяло 

  Poetry » Love
1354 1 7

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!


А снегът ме затрупва,
виждам липсват следи
и от Бляна ни, жътвен,
от възторга - тъй Див,

що събужда в Морето,
май задрямал Инстинкт,
да си шепне с Людете,
като в приказен флирт.

И ветрецът го няма,
смут в Полето цари,
а Слова се предлагат,
във житейски Гамбит?

Но светът ще изчезне?
Пък - от теб ме дели,
най - голямата бездна!
После... някакъв взрив,

сякаш гръмва в ухото?
Смях... съседът не спи?
Аз лежа - на леглото?
Ти до мен... и е... Три!

© Ангел Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??