бялатишина
136 124
20 окт. 2018 г., 01:06

Бяло 

  Поэзия » Любовная, Философская
725 7 7

И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.

 

Сега сърцето ми самó пулсира,
със собствената си любов лекува.
Пътеката, която не намира,
покрива се с цветя и те сънува.

 

Но вече не кошмари ми навява.
И бавно пак филизи смях поникват.
От мен като от демон ти избяга.
Но бурите от мъка вече стихват.

 

На лятото крилата уморени
на дъното на язвите заспиват.
И връщам се умислено към мене.
Сълзите от очите те измиват.

 

Не знаех, че моментът е възможен,
когато и без теб ще се обичам.
Когато аз сама ще съм си котва.
И аз ще съм най-смелият си рицар.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??