Бяло

Oct 20, 2018, 1:06 AM

Poetry » Love, Phylosophy

614 7 7

И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.

Сега сърцето ми самó пулсира,
със собствената си любов лекува.
Пътеката, която не намира,
покрива се с цветя и те сънува.

Но вече не кошмари ми навява.
И бавно пак филизи смях поникват.
От мен като от демон ти избяга.
Но бурите от мъка вече стихват.

На лятото крилата уморени
на дъното на язвите заспиват.
И връщам се умислено към мене.
Сълзите от очите те измиват.

Не знаех, че моментът е възможен,
когато и без теб ще се обичам.
Когато аз сама ще съм си котва.
И аз ще съм най-смелият си рицар.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2018-10-20T21:35:06+03:00

Чудесен стих с великолепен финал! Поздравления!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-10-20T18:05:33+03:00

Хубаво! Много!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-20T14:07:40+03:00

Супер! Всеки трябва да го умее това, но... Аз, например, не умея!
щураче (любимка)

2018-10-20T12:46:39+03:00

Браво! Всяка думичка е на мястото си и е издишана с лекота поезия!
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2018-10-20T09:48:46+03:00

Точно така. Подкрепям, споделям и оценявам.
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-10-20T07:03:12+03:00

Чудесен стих!... Мъдър, със силен финал!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-20T01:36:57+03:00

Харесва ми! Хубаво е котвата да носи щастие на кораб;пък и дори за украшение.
И плуването тогава е интересно.
Поздравления за изповяданото!