Бяло
И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира,
със собствената си любов лекува.
Пътеката, която не намира,
покрива се с цветя и те сънува.
Но вече не кошмари ми навява.
И бавно пак филизи смях поникват.
От мен като от демон ти избяга.
Но бурите от мъка вече стихват.
На лятото крилата уморени
на дъното на язвите заспиват.
И връщам се умислено към мене.
Сълзите от очите те измиват.
Не знаех, че моментът е възможен,
когато и без теб ще се обичам.
Когато аз сама ще съм си котва.
И аз ще съм най-смелият си рицар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
