изречена (Мая Попова)
325 6799
1 июл. 2006 г., 12:24

Бяло цвете 

  Поэзия » Другая
2148 0 6

И пак ли всичко почна отначало
и пак ли трябва да боли сърцето?
Не мога, в мойто старо огледало
се виждам - бяло, излиняло цвете.
И време беше.
Толкова години
цъфтя червено, с цвят наситен.
Миришеха го, гледайки в градината,
без никой да посегне да го пипне.
Единствен градинарят с много обич
му шепнеше и милваше безкрайно,
а цветето разпукваше и почна
от собствения аромат да се омайва.
И леко се надигна над оградата,
където с две ръце протегнати
един, случайно влюбен във цветята
откъсна цветето и го отнесе.
А то, откъснато, загуби аромата.
Това го виждаш сам, без огледало.
Не се опитвай да проникнеш във душата,
в която времето отдавна спряло е.

Не искам да загубя бялото,
не искам да остана и безцветна,
не искам да ме вземеш цялата,
не искам цветето у мене да увехне.

© Мая Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах,Мая-и аз не искам, но времето минава през нас и остава своите белези и рани в душата и върху телата ни....,така е ...,необратим процес...,караш ме да се замислям...!!!
  • цвете си...неувяхващо...
  • все някога увяхваме
  • Не искам да загубя бялото,
    не искам да остана и безцветна,
    не искам да ме вземеш цялата,
    не искам цветето у мене да увехне

    Страхотен стих и много силен финал-молба.
    Възхищавам ти се, Мая.
  • Не бива никой да откъсва цветето
    на корена си вечно трябва да остане
    Дори когато прецъфти , от семето
    или от корена си пак ще се прихване
    И вечно ще цъфти в градината ти
    със аромата ти прекрасен ще омайва
    Ти продължавай с думите, изричай ги
    и омагьосвай с красотата им безкрайна
  • Често разсъждавам над теми като тези,
    подобен опитза стих направих и аз...
    Много ми хареса!6
Предложения
: ??:??