Бяло цвете
И пак ли всичко почна отначало
и пак ли трябва да боли сърцето?
Не мога, в мойто старо огледало
се виждам - бяло, излиняло цвете.
И време беше.
Толкова години
цъфтя червено, с цвят наситен.
Миришеха го, гледайки в градината,
без никой да посегне да го пипне.
Единствен градинарят с много обич
му шепнеше и милваше безкрайно,
а цветето разпукваше и почна
от собствения аромат да се омайва.
И леко се надигна над оградата,
където с две ръце протегнати
един, случайно влюбен във цветята
откъсна цветето и го отнесе.
А то, откъснато, загуби аромата.
Това го виждаш сам, без огледало.
Не се опитвай да проникнеш във душата,
в която времето отдавна спряло е.
Не искам да загубя бялото,
не искам да остана и безцветна,
не искам да ме вземеш цялата,
не искам цветето у мене да увехне.
© Мая Попова All rights reserved.
