На двата бряга - ти и аз.
Стоим - светкавици очите ни изричат
и бурята започва - вън и вътре в нас...
и бяло с черно се пресичат.
Болката със яроста се вкопчва.
Една сълза застава срещу нож
и между двата бряга Армагедон започва.
Непредвидима битка между ден и нощ.
Дали доброто ще загуби
срещу изречените грозни думи,
или сълзата моя лековита
ще бъде срещу ножа щита?...
На двата бряга - два самотни силуета,
черно срещу бяло - ти и аз стоим
и няма брод, не виждаме пътека,
където да вървим!
© Румяна Все права защищены