18 янв. 2008 г., 16:28

Бяло вино

2.7K 0 15
За бяло вино няма песен, зная.
Червеното е символ на страстта.
А любовта - пътеката към Рая,
обичат да възпяват в песента...

Червеното била кръвта Христова,
пречистваща света от грехове...
Затуй възпяват го дори със слово.
Божествено червено питие...

А бялото е нежност и магия,
отпиеш ли, усещаш лекота,
която от света ще те прикрие...
Вкуса му ще те върне в младостта...

И като в чисто бяла истина
сърцето ще пулсира със любов...
Да! Бяло вино ражда бели мисли,
които са начало за живот...

Аз искам точно него да възпея.
Вкуса му, чрез стиха да ви внуша.
Наздраве! Нека почнем да живеем,
но с бели като виното сърца...

Нека с нежно бяла фееричност
зачерненото с обич оцветим...
Света не се нуждае от безличност...
С бяло вино нека се спасим...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...