Бяло, зелено, червено
466
0
0
Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан
на хълма мъжди трикольора
и в танци невинни се впуска
с игривата, пееща бора.
Жена, с мотика на рамо,
в сиво, край него минава,
вижда краката си само,
самотен се вее юнака.
Пак ще я гледа отгоре
на връщане с слово стаено,
тя, вехнеща от умора,
ще каже:
"Бяло, зелено, червено!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
