Бяло, зелено, червено
471
0
0
Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан
на хълма мъжди трикольора
и в танци невинни се впуска
с игривата, пееща бора.
Жена, с мотика на рамо,
в сиво, край него минава,
вижда краката си само,
самотен се вее юнака.
Пак ще я гледа отгоре
на връщане с слово стаено,
тя, вехнеща от умора,
ще каже:
"Бяло, зелено, червено!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
