7 dic 2013, 19:12

Бяло, зелено, червено 

  Poesía
380 0 0
Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан
на хълма мъжди трикольора
и в танци невинни се впуска
с игривата, пееща бора.
Жена, с мотика на рамо,
в сиво, край него минава,
вижда краката си само,
самотен се вее юнака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??