Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан
на хълма мъжди трикольора
и в танци невинни се впуска
с игривата, пееща бора.
Жена, с мотика на рамо,
в сиво, край него минава,
вижда краката си само,
самотен се вее юнака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up