Dec 7, 2013, 7:12 PM

Бяло, зелено, червено 

  Poetry
378 0 0
Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан
на хълма мъжди трикольора
и в танци невинни се впуска
с игривата, пееща бора.
Жена, с мотика на рамо,
в сиво, край него минава,
вижда краката си само,
самотен се вее юнака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Random works
: ??:??