Бъдеще... след татко...
Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...
Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...
А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек,
а тяло на душа, поела
пътя към небето,
или така поне,
ще вярвам аз, додето...
съм в състояние да мисля трезво.
Сега години ще се нижат,
а аз пак ще сглобявам себе си...
С тази буца-болка в сърцето ми,
обич аз ще съхраня за татко си
във времето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
