Sep 24, 2007, 4:32 PM

Бъдеще... след татко... 

  Poetry
874 0 37
Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...
Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...
А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??