Sep 24, 2007, 4:32 PM

Бъдеще... след татко...

  Poetry
987 0 37

Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...


Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...


А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек,


а тяло на душа, поела
пътя към небето,
или така поне,
ще вярвам аз, додето...

съм в състояние да мисля трезво.

Сега години ще се нижат,
а аз пак ще сглобявам себе си...
С тази буца-болка в сърцето ми,
обич аз ще съхраня за татко си

във времето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...