lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
24 sept 2007, 16:32

Бъдеще... след татко...

  Poesía
985 0 37

Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...


Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...


А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек,


а тяло на душа, поела
пътя към небето,
или така поне,
ще вярвам аз, додето...

съм в състояние да мисля трезво.

Сега години ще се нижат,
а аз пак ще сглобявам себе си...
С тази буца-болка в сърцето ми,
обич аз ще съхраня за татко си

във времето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0