24.09.2007 г., 16:32 ч.

Бъдеще... след татко... 

  Поезия
827 0 37

Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...


Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...


А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек,


а тяло на душа, поела
пътя към небето,
или така поне,
ще вярвам аз, додето...

съм в състояние да мисля трезво.

Сега години ще се нижат,
а аз пак ще сглобявам себе си...
С тази буца-болка в сърцето ми,
обич аз ще съхраня за татко си

във времето...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??