24.09.2007 г., 16:32

Бъдеще... след татко...

981 0 37

Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...


Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...


А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек,


а тяло на душа, поела
пътя към небето,
или така поне,
ще вярвам аз, додето...

съм в състояние да мисля трезво.

Сега години ще се нижат,
а аз пак ще сглобявам себе си...
С тази буца-болка в сърцето ми,
обич аз ще съхраня за татко си

във времето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...