Бъдещето с мъдрост да напишем
БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка,
когато се разтърси и изригна
земята от товара си войнишки.
Сеячите на смърт не са заспали
и ужасът на спусъка им дебне.
Уцелването свое нераздали,
те искат този час да е последен.
Светът трепери! Смъртна канонада
залива с гневна лава всичко живо!
Не знаехме ли? Пак ни изненада
свирепостта на поривите диви.
Защо си мислехме, че е безвредна
заровената във пръстта заплаха?
Денят ни можеше да е последен
за птиците, за родната ни стряха.
Дано човечеството проумее,
че да си жив не е защото дишаш.
Урока на съдбата да посеем
и бъдещето с мъдрост да напишем.
2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
