Бъди...
Бъди водата - толкова жадувана
след сушата - в напуканите устни!
Бъди неуловима и бленувана
и с твоя дъх ме обгърни изкусно...
Бъди и огънят, припламнал бавно,
а после - в пламъци изпепелил ме...
Бъди под пепелта като жарава,
в която различавам твойто име...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены