Влезнал в пещерата на живота

примигваш притворил очи,

тъмнината за миг те обхваща

и следваш своя инстинкт.

О, красиво е много...

Блестят хиляди неща,
но дали са от злато-

трябва да откриеш ти!

Истината скрита е дълбоко,

бълбука нейде съвестта,

дали ще стигнеш надалеко,

или ще пропаднеш сам?

Светлина далечна ли ще следваш

като Вечерница в нощта,

или ще кървиш по своя воля

понесъл кръст от нечия мечта?

Далечни демони ще те притискат

дълбаейки от твойта плът,

рояк от пеперуди пак трепка,

илюзията ще те мами-

но Върви!

Съвестта си всеки носи,

подвид под своя кръст,

ще задаваш хиляди въпроси,

ала истината е една:

-Живей човешки,толкова е просто,

не погубвай вярата във теб,

светлината в тунела ще те следва...

Просто е - бъди човек!