Jul 7, 2006, 5:31 PM

Бъди човек

  Poetry
1.1K 0 3

Влезнал в пещерата на живота

примигваш притворил очи,

тъмнината за миг те обхваща

и следваш своя инстинкт.

О, красиво е много...

Блестят хиляди неща,
но дали са от злато-

трябва да откриеш ти!

Истината скрита е дълбоко,

бълбука нейде съвестта,

дали ще стигнеш надалеко,

или ще пропаднеш сам?

Светлина далечна ли ще следваш

като Вечерница в нощта,

или ще кървиш по своя воля

понесъл кръст от нечия мечта?

Далечни демони ще те притискат

дълбаейки от твойта плът,

рояк от пеперуди пак трепка,

илюзията ще те мами-

но Върви!

Съвестта си всеки носи,

подвид под своя кръст,

ще задаваш хиляди въпроси,

ала истината е една:

-Живей човешки,толкова е просто,

не погубвай вярата във теб,

светлината в тунела ще те следва...

Просто е - бъди човек!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Мавродиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...