Бъди до мен, макар да си далеко.
Накарай ме да те почувствам близка...
Та аз за винаги във вярност съм се врекъл,
нима от тебе много искам?
Шепни ми във слушалката гальовно,
вълшебно е като заспивам със гласа ти...
пиши със мен поемата любовна,
която ме завръща толкоз пъти...
Буди ме късно вечерта,
за да ми кажеш колко съм ти липсвал,
а аз пък да ти кажа, че не си сама,
щом бил съм там, във твойта мисъл...
Недей да бъдеш с мен студена...
От несигурност на всеки му дотяга...
Закон неписан е във цялата вселена,
човек страхува ли се - бяга!
© Станислав Недялков Все права защищены