До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки,
прежИвяли частици красота.
Прелитат вещици с магьоснически хурки,
увиват в паяжина любовта.
По-скъпа с всеки следващ миг ми ставаш. -
Сънувам нощем тъжния ти лик.
Нима със сЪлзи с мене се прощаваш. -
С мечтата да ти бъда годеник. ...