Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм...
Mълчанието назовавам скъп другар,
в дъжда с тъга съзирам сладък дар
и стрък надежда в всеки странен сън...
със нежност ще откриеш аз коя ли съм...
© Теодора Драгиева Все права защищены