19 nov 2011, 12:48

Бъди до мен в безсилие и радост... 

  Poesía
772 0 1
Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм...
Mълчанието назовавам скъп другар,
в дъжда с тъга съзирам сладък дар
и стрък надежда в всеки странен сън...
със нежност ще откриеш аз коя ли съм...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??