19 nov 2011, 12:48

Бъди до мен в безсилие и радост... 

  Poesía
712 0 1

Бъди до мен в безсилие и радост

и вечно разгадавай моята душа,

и аз с една усмивка ще ти я даря,

че тя е цвете непогалвано и само

със нежност ще откриеш аз коя съм...

 

Mълчанието назовавам скъп другар,

в дъжда с тъга съзирам сладък дар

и стрък надежда в всеки странен сън...

със нежност ще откриеш аз коя ли съм...

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??