Бъди ми ангел и палач!

Понякога и да ме мразиш

аз пак съзирам в смях и плач
душата ти – кристална ваза.

Обичай ме и всеки път
събуждай огнените страсти
и тихия семеен кът
създавай от разбити части.

След всичко туй в денят ни нов,
ако дочуеш, че със друга
деля омраза и любов,
не ме поглеждай във почуда.

Кажи си: "Слабост е било
във плен на мъжкото му его."
и пак вземи ме под крило,
аз предан, с обич ще те гледам.

Крещи и викай ти от бол
и болката ти ще премине.
До теб ме завържи на кол
и превърни в покорна глина,

но не допускай зла мълва
да ни направи безразлични.
Пред Бога тук ти се кълна,
че само теб съм те обичал!