Бъди ми ангел и палач
Бъди ми ангел и палач!
Понякога и да ме мразиш
аз пак съзирам в смях и плач
душата ти – кристална ваза.
Обичай ме и всеки път
събуждай огнените страсти
и тихия семеен кът
създавай от разбити части.
След всичко туй в денят ни нов,
ако дочуеш, че със друга
деля омраза и любов,
не ме поглеждай във почуда.
Кажи си: "Слабост е било
във плен на мъжкото му его."
и пак вземи ме под крило,
аз предан, с обич ще те гледам.
Крещи и викай ти от бол
и болката ти ще премине.
До теб ме завържи на кол
и превърни в покорна глина,
но не допускай зла мълва
да ни направи безразлични.
Пред Бога тук ти се кълна,
че само теб съм те обичал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
