23 мар. 2017 г., 20:45

Бъди моят змей

644 2 6

Тази вечер съм топла,

с лек нюанс на горещо.

Облякох синята рокля,

запалих даже и свещи.

 

Сега съм твоята дама.

Приготвих ти и питието.

Кожата ми е от пламък.

Погали ме по острието.

 

От устните ми отпивай.

Душата си с моята слей.

Тихо с любов ме убивай.

Бъди моят алчен змей...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Кожата ми е от пламък.
    Погали ме по острието."Много хубаво пишеш, поздравче!
  • Събуждаш в мен асоциации не само за Змей Горянин но и за самодиви.А пък и с тази феерична синя рокля не само змей но и марсиянец ще долети.
    Поздрав тилилейските дъбрави.
  • Съгласна съм, с всички преди мен! Поздрави, Иве!
  • Пролетта събужда желанието за любов. Прекрасен стих, Иве! Поздравления!
  • В очакване на любовта-прекрасно! Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...