Mar 23, 2017, 8:45 PM

Бъди моят змей

Poetry

641 2 6

Тази вечер съм топла,

с лек нюанс на горещо.

Облякох синята рокля,

запалих даже и свещи.

Сега съм твоята дама.

Приготвих ти и питието.

Кожата ми е от пламък.

Погали ме по острието.

От устните ми отпивай.

Душата си с моята слей.

Тихо с любов ме убивай.

Бъди моят алчен змей...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plevel (Силвия Илиева)

"Кожата ми е от пламък.
Погали ме по острието."Много хубаво пишеш, поздравче!

2017-03-26T22:32:01+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Събуждаш в мен асоциации не само за Змей Горянин но и за самодиви.А пък и с тази феерична синя рокля не само змей но и марсиянец ще долети.
Поздрав тилилейските дъбрави.

2017-03-25T15:37:26+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Съгласна съм, с всички преди мен! Поздрави, Иве!

2017-03-24T12:38:56+02:00
Веси_Еси (Еси)

Пролетта събужда желанието за любов. Прекрасен стих, Иве! Поздравления!

2017-03-24T06:52:09+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

В очакване на любовта-прекрасно! Поздрави!

2017-03-23T22:42:47+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0