23.03.2017 г., 20:45

Бъди моят змей

654 2 6

Тази вечер съм топла,

с лек нюанс на горещо.

Облякох синята рокля,

запалих даже и свещи.

 

Сега съм твоята дама.

Приготвих ти и питието.

Кожата ми е от пламък.

Погали ме по острието.

 

От устните ми отпивай.

Душата си с моята слей.

Тихо с любов ме убивай.

Бъди моят алчен змей...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кожата ми е от пламък.
    Погали ме по острието."Много хубаво пишеш, поздравче!
  • Събуждаш в мен асоциации не само за Змей Горянин но и за самодиви.А пък и с тази феерична синя рокля не само змей но и марсиянец ще долети.
    Поздрав тилилейските дъбрави.
  • Съгласна съм, с всички преди мен! Поздрави, Иве!
  • Пролетта събужда желанието за любов. Прекрасен стих, Иве! Поздравления!
  • В очакване на любовта-прекрасно! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...