23.03.2017 г., 20:45

Бъди моят змей

642 2 6

Тази вечер съм топла,

с лек нюанс на горещо.

Облякох синята рокля,

запалих даже и свещи.

 

Сега съм твоята дама.

Приготвих ти и питието.

Кожата ми е от пламък.

Погали ме по острието.

 

От устните ми отпивай.

Душата си с моята слей.

Тихо с любов ме убивай.

Бъди моят алчен змей...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кожата ми е от пламък.
    Погали ме по острието."Много хубаво пишеш, поздравче!
  • Събуждаш в мен асоциации не само за Змей Горянин но и за самодиви.А пък и с тази феерична синя рокля не само змей но и марсиянец ще долети.
    Поздрав тилилейските дъбрави.
  • Съгласна съм, с всички преди мен! Поздрави, Иве!
  • Пролетта събужда желанието за любов. Прекрасен стих, Иве! Поздравления!
  • В очакване на любовта-прекрасно! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...