23.03.2017 г., 20:45

Бъди моят змей

645 2 6

Тази вечер съм топла,

с лек нюанс на горещо.

Облякох синята рокля,

запалих даже и свещи.

 

Сега съм твоята дама.

Приготвих ти и питието.

Кожата ми е от пламък.

Погали ме по острието.

 

От устните ми отпивай.

Душата си с моята слей.

Тихо с любов ме убивай.

Бъди моят алчен змей...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кожата ми е от пламък.
    Погали ме по острието."Много хубаво пишеш, поздравче!
  • Събуждаш в мен асоциации не само за Змей Горянин но и за самодиви.А пък и с тази феерична синя рокля не само змей но и марсиянец ще долети.
    Поздрав тилилейските дъбрави.
  • Съгласна съм, с всички преди мен! Поздрави, Иве!
  • Пролетта събужда желанието за любов. Прекрасен стих, Иве! Поздравления!
  • В очакване на любовта-прекрасно! Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...