Била ли е онази нощ безлунна?!
Дали небето, в свойта самота
е чакало да стане ново чудо?!...
Страхът, стаен в очите на жена
и мъж, разкъсал вятъра с мълчание,
стаил надежда, болка и тъга…
И миг, родил най – чистото сияние
от огъня на пареща звезда.
След нея тръгва път във тъмнината,
по нея мъдреците дирят брод
и скланят взор…А после и Земята,
мечтае как се случва нов живот…
Била ли е онази нощ чутовна?!
Навярно да, щом с писък на дете
съдбата ни, зачената греховно,
пречиства свойто грешно битие…
© Йорданка Господинова Все права защищены