Тази вечер съм сбъдната -

като луна внезапно изгряла.

Аз съм твоята нежност – първата,

твоята истина закъсняла.

Искря във сърцето ти като бъдник –

само миг и ще лумне пожара.

Тук си мой и не ставаш за съдник

на тъгата от страст натежала.

Тази нощ ще съм изцеление.

В дните ти  от лъжи разбити

грях ще съм и изкупление.

Моля само – за нищо не питай!

И когато приключа със здрача

и приготвя за път свойта сянка,

ще приседна да си поплача,

но… със вика на самка.