Бъдни вечер
Тази вечер съм сбъдната -
като луна внезапно изгряла.
Аз съм твоята нежност – първата,
твоята истина закъсняла.
Искря във сърцето ти като бъдник –
само миг и ще лумне пожара.
Тук си мой и не ставаш за съдник
на тъгата от страст натежала.
Тази нощ ще съм изцеление.
В дните ти от лъжи разбити
грях ще съм и изкупление.
Моля само – за нищо не питай!
И когато приключа със здрача
и приготвя за път свойта сянка,
ще приседна да си поплача,
но… със вика на самка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Хантова Всички права запазени