Ти ли, народе, си този, 

 който смелост огромна събра - 

 остави огнища да тлеят 

 и повярва в нова съдба?

  Ти ли, народе, потомък

 на Крум, Аспарух, Калоян,

 пет века от турци поробен

 обругаван, ограбван и клан? 

  Векове се гавреха с тебе

 византийци коварни, лукави.

 Вярата твоя на гръцки четяха,

 стиснал зъби и туй издържа.

  И закрилял своите майки,

 в български люлки ти ги люля, 

 за да родят и откърмят титани 

 като Левски, Ботев и Караджа. 

  Но наведе главата си днеска

 пред свои - позор и безчестие!

 Събуди се, народе. Виж как луд 

 на пръста си всички върти ни. 

  Долу! Оставка! Народът кипи. 

 Левски от срам очите затворил. 

 Стига! До тук! Идете си вече. 

 Спасете България от срам и позор!