4 авг. 2011 г., 14:49

Българин

600 1 0

Родил съм се в земя прекрасна,

потомък съм на древен род,

решил съм тука да порасна,

да бъда част от българский народ.

 

Земята ни е древна и богата,

съществуваме от хиляди лета,

живели сме във битки и неволи,

но винаги запазвали честта.

 

Били сме силни и могъщи

и България е била земен рай,

живели хората щастливо

в тоз незнаен чуден край.

 

В нищета и робство сме живели,

но горди сме били народ,

в ръце  живота си поели,

запазили сме своя род.

 

Били сме грабени и бити,

били сме хвърляни в калта,

но не сме били страхливи,

а горди на България чеда.

 

И пак животът ни е тежък,

бедността е наш порок,

трябва да сме твърди като кремък

и да се обединим като народ.

 

Трябва да си спомним ние

заветите на хан Кубрат,

че силата ни е в единството

и да не подлагаме ний врат.

 

България за да я има

и да се запазиме като народ,

да я обичаме като любима,

да ù бъдем верни ний до гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...