Aug 4, 2011, 2:49 PM

Българин

  Poetry » Civic
598 1 0

Родил съм се в земя прекрасна,

потомък съм на древен род,

решил съм тука да порасна,

да бъда част от българский народ.

 

Земята ни е древна и богата,

съществуваме от хиляди лета,

живели сме във битки и неволи,

но винаги запазвали честта.

 

Били сме силни и могъщи

и България е била земен рай,

живели хората щастливо

в тоз незнаен чуден край.

 

В нищета и робство сме живели,

но горди сме били народ,

в ръце  живота си поели,

запазили сме своя род.

 

Били сме грабени и бити,

били сме хвърляни в калта,

но не сме били страхливи,

а горди на България чеда.

 

И пак животът ни е тежък,

бедността е наш порок,

трябва да сме твърди като кремък

и да се обединим като народ.

 

Трябва да си спомним ние

заветите на хан Кубрат,

че силата ни е в единството

и да не подлагаме ний врат.

 

България за да я има

и да се запазиме като народ,

да я обичаме като любима,

да ù бъдем верни ний до гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...