4.08.2011 г., 14:49

Българин

597 1 0

Родил съм се в земя прекрасна,

потомък съм на древен род,

решил съм тука да порасна,

да бъда част от българский народ.

 

Земята ни е древна и богата,

съществуваме от хиляди лета,

живели сме във битки и неволи,

но винаги запазвали честта.

 

Били сме силни и могъщи

и България е била земен рай,

живели хората щастливо

в тоз незнаен чуден край.

 

В нищета и робство сме живели,

но горди сме били народ,

в ръце  живота си поели,

запазили сме своя род.

 

Били сме грабени и бити,

били сме хвърляни в калта,

но не сме били страхливи,

а горди на България чеда.

 

И пак животът ни е тежък,

бедността е наш порок,

трябва да сме твърди като кремък

и да се обединим като народ.

 

Трябва да си спомним ние

заветите на хан Кубрат,

че силата ни е в единството

и да не подлагаме ний врат.

 

България за да я има

и да се запазиме като народ,

да я обичаме като любима,

да ù бъдем верни ний до гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...