Родил съм се в земя прекрасна,

потомък съм на древен род,

решил съм тука да порасна,

да бъда част от българский народ.

Земята ни е древна и богата,

съществуваме от хиляди лета,

живели сме във битки и неволи,

но винаги запазвали честта.

Били сме силни и могъщи

и България е била земен рай,

живели хората щастливо

в тоз незнаен чуден край.

В нищета и робство сме живели,

но горди сме били народ,

в ръце  живота си поели,

запазили сме своя род.

Били сме грабени и бити,

били сме хвърляни в калта,

но не сме били страхливи,

а горди на България чеда.

И пак животът ни е тежък,

бедността е наш порок,

трябва да сме твърди като кремък

и да се обединим като народ.

Трябва да си спомним ние

заветите на хан Кубрат,

че силата ни е в единството

и да не подлагаме ний врат.

България за да я има

и да се запазиме като народ,

да я обичаме като любима,

да ù бъдем верни ний до гроб.