4 ago 2011, 14:49

Българин

  Poesía » Civil
599 1 0

Родил съм се в земя прекрасна,

потомък съм на древен род,

решил съм тука да порасна,

да бъда част от българский народ.

 

Земята ни е древна и богата,

съществуваме от хиляди лета,

живели сме във битки и неволи,

но винаги запазвали честта.

 

Били сме силни и могъщи

и България е била земен рай,

живели хората щастливо

в тоз незнаен чуден край.

 

В нищета и робство сме живели,

но горди сме били народ,

в ръце  живота си поели,

запазили сме своя род.

 

Били сме грабени и бити,

били сме хвърляни в калта,

но не сме били страхливи,

а горди на България чеда.

 

И пак животът ни е тежък,

бедността е наш порок,

трябва да сме твърди като кремък

и да се обединим като народ.

 

Трябва да си спомним ние

заветите на хан Кубрат,

че силата ни е в единството

и да не подлагаме ний врат.

 

България за да я има

и да се запазиме като народ,

да я обичаме като любима,

да ù бъдем верни ний до гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...