България
ТОВА Е ТЯ!
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората.
Мъгла се стеле в равнините,
балканът шепне, вятър лъхва,
поточе весело бълбука,
нощта полека си отдъхва.
В далечината куче джафна,
нейде агънце изблее,
гущерче в скалите шавна,
сокол във висини се рее.
Под него сгушени къщурки,
някак сливат се с пейзажа.
В градините дървета плодни,
сякаш че стоят на стража.
Стадата тръгнаха на паша,
меко клопат хлопатари,
по пътя каменист и прашен
заскърцаха каруци стари.
Огнения диск изплува,
в злато озари земята,
полюшвайки се във нежен ритъм,
поздравяват го житата.
Чардакът пълен е с цветя
и с дъх от старата камина,
обичам я – това е тя,
това е моята Родина !
Нарисувах ти я, колкото мога. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
