27 нояб. 2021 г., 19:20

България 

  Поэзия
576 1 5

ТОВА Е ТЯ!

 

Щурецът уморен заспива,

роса е блеснала в тревата,

птича песен се разлива,

навред разпуква се зората.

 

Мъгла се стеле в равнините,

балканът шепне, вятър лъхва,

поточе весело бълбука,

нощта полека си отдъхва.

 

В далечината куче джафна,

нейде агънце изблее,

гущерче в скалите шавна,

сокол  във висини се рее.

 

Под него сгушени къщурки,

някак сливат се с пейзажа.

В градините дървета плодни,

сякаш че стоят на стража.

 

Стадата тръгнаха на паша,

меко клопат хлопатари,

по пътя каменист и прашен

заскърцаха  каруци стари.

 

Огнения диск изплува,

в злато озари земята,

полюшвайки се във нежен ритъм,

поздравяват го житата.

 

Чардакът пълен е с цветя

и с дъх от старата камина,

обичам я – това  е тя,

това е моята Родина !

 

Нарисувах ти я, колкото мога. :)

© Веселин Христов Все права защищены

Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България, ...
  620 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??