31 авг. 2007 г., 21:16

България 

  Поэзия
722 0 2

Ей, хора, върнете ми Родината

със ясното небе и топло слънце,

със росните трендафили в градината,

с пролетния дъжд- от бисер зрънце.


Със маковете алени в полята,

на Родопите със сенките прохладни,

със буките вековни в гората,

с воеводите за правда жадни,


със Стара планина хайдушка,

там виждам Ботев

и пуква пушка,

и почват битка за Родината.


И Пирина пропит с кърви

от миналите боеве,

кат види днескашните българи

ще се надигне и ще прокълне.


Моля Ви, върнете ми Родината,

не мога аз без нея да живея

и вие също се запитайте

ще има ли живот без нея?

© Елица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е тъжно стихотворението, но това си е самата истина-няма живот без България. Много ми е тежко в момента, че не съм в България, но аз ще се върна в моята родина. Никакъв лукс и пари не могат да ми дадат това, което България ми дава. Моите поздравления, Елица.
  • Разбиваш ме честно!!! Поредната ти много добра работа. Браво!
Предложения
: ??:??