31.08.2007 г., 21:16

България

987 0 2

Ей, хора, върнете ми Родината

със ясното небе и топло слънце,

със росните трендафили в градината,

с пролетния дъжд- от бисер зрънце.


Със маковете алени в полята,

на Родопите със сенките прохладни,

със буките вековни в гората,

с воеводите за правда жадни,


със Стара планина хайдушка,

там виждам Ботев

и пуква пушка,

и почват битка за Родината.


И Пирина пропит с кърви

от миналите боеве,

кат види днескашните българи

ще се надигне и ще прокълне.


Моля Ви, върнете ми Родината,

не мога аз без нея да живея

и вие също се запитайте

ще има ли живот без нея?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е тъжно стихотворението, но това си е самата истина-няма живот без България. Много ми е тежко в момента, че не съм в България, но аз ще се върна в моята родина. Никакъв лукс и пари не могат да ми дадат това, което България ми дава. Моите поздравления, Елица.
  • Разбиваш ме честно!!! Поредната ти много добра работа. Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...