31 ago 2007, 21:16

България

  Poesía
989 0 2

Ей, хора, върнете ми Родината

със ясното небе и топло слънце,

със росните трендафили в градината,

с пролетния дъжд- от бисер зрънце.


Със маковете алени в полята,

на Родопите със сенките прохладни,

със буките вековни в гората,

с воеводите за правда жадни,


със Стара планина хайдушка,

там виждам Ботев

и пуква пушка,

и почват битка за Родината.


И Пирина пропит с кърви

от миналите боеве,

кат види днескашните българи

ще се надигне и ще прокълне.


Моля Ви, върнете ми Родината,

не мога аз без нея да живея

и вие също се запитайте

ще има ли живот без нея?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно стихотворението, но това си е самата истина-няма живот без България. Много ми е тежко в момента, че не съм в България, но аз ще се върна в моята родина. Никакъв лукс и пари не могат да ми дадат това, което България ми дава. Моите поздравления, Елица.
  • Разбиваш ме честно!!! Поредната ти много добра работа. Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...