Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе
най-горящото утро пристига.
За България - майка, на Балкана дете,
думи имам, но думи не стигат!
За Пирина, за Рила, върховете, полята
песен пея в една раковина.
Тук обичам горите, листата, цветята,
свойта мила, прекрасна родина!
До ухо я допри, позаслушай се. Спри,
чуй отвътре как нежно ти пея!
Моят глас е до теб. Като сини вълни
те залива, и в тебе живея.

Виж напред - планина. А зад тебе - море
само твои са тез' чудеса!
Твое - ясното чисто лазурно небе
и свещената наша земя!