6 mar 2013, 12:25

България

  Poesía
653 0 0

Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе
най-горящото утро пристига.
За България - майка, на Балкана дете,
думи имам, но думи не стигат!
За Пирина, за Рила, върховете, полята
песен пея в една раковина.
Тук обичам горите, листата, цветята,
свойта мила, прекрасна родина!
До ухо я допри, позаслушай се. Спри,
чуй отвътре как нежно ти пея!
Моят глас е до теб. Като сини вълни
те залива, и в тебе живея.

 

Виж напред - планина. А зад тебе - море
само твои са тез' чудеса!
Твое - ясното чисто лазурно небе
и свещената наша земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....