4 мая 2010 г., 22:37

България

708 0 1

                България

                           на танцовите състави
                           самодейци от гр. Ловеч,
                           Балчик, София, Шумен и Ст. Загора

Кой каза,
че България няма да я има?
Кой каза,
че сме беден народ?
Лъжа!
Минало славно имаме.
И с корени здрави е всеки род.
Кой каза,
че България няма да я има?
Лъжа!
Била е! Е... е! И ще бъде!
Традиции имаме!
Богатство е това!
В тях е нашата история.
А тя е в нашите сърца.
Ще я бъде България.
Аз вярвам в това.
Изтъкана е от дух,
смелост, песни, хора.
Ние сме хора обичливи,
работливи и игриви.
Тази вечер в Ловеч -
в града на духа,
Българийо, показахме най-хубавата ти страна.
Самодейци - усмихнати лица.
Песни, буйни ръченици
и най-кръшните хора.
Не, не е лъжа!
Традициите са в кръвта -
непресъхваща река.
Богата си, Българийо!
Добри са твойте деца!
На предците ние благодарим -
за славното ни минало.
За чудната вечер благодарим.
На Ловеч - град вековен и любим.
Благодарим! Благодарим! Благодарим!

                              Параскева Атанасова (Пепа)
                                 30.04.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав текст, но би било по-добре темата да се развие в категория "проза".

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...