4.05.2010 г., 22:37

България

712 0 1

                България

                           на танцовите състави
                           самодейци от гр. Ловеч,
                           Балчик, София, Шумен и Ст. Загора

Кой каза,
че България няма да я има?
Кой каза,
че сме беден народ?
Лъжа!
Минало славно имаме.
И с корени здрави е всеки род.
Кой каза,
че България няма да я има?
Лъжа!
Била е! Е... е! И ще бъде!
Традиции имаме!
Богатство е това!
В тях е нашата история.
А тя е в нашите сърца.
Ще я бъде България.
Аз вярвам в това.
Изтъкана е от дух,
смелост, песни, хора.
Ние сме хора обичливи,
работливи и игриви.
Тази вечер в Ловеч -
в града на духа,
Българийо, показахме най-хубавата ти страна.
Самодейци - усмихнати лица.
Песни, буйни ръченици
и най-кръшните хора.
Не, не е лъжа!
Традициите са в кръвта -
непресъхваща река.
Богата си, Българийо!
Добри са твойте деца!
На предците ние благодарим -
за славното ни минало.
За чудната вечер благодарим.
На Ловеч - град вековен и любим.
Благодарим! Благодарим! Благодарим!

                              Параскева Атанасова (Пепа)
                                 30.04.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав текст, но би било по-добре темата да се развие в категория "проза".

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...