Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане...
И вяра!
Железна съм!
Калена със традиции,
във обич люта, българска гори,
България в сърцето си, усмихната,
като зеницата си пазя, разбери!
И режа с думи, непрозрачни,
със шопския си, лютия си нрав,
изковано в българско огнище,
сърцето ми е българско...
Без страх!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Все права защищены