28 янв. 2009 г., 22:15

Българска мечта

1.1K 0 1
Да прошепнем тихо в здрача
думи стари, с дъх на тъга,
да дадем да оформи ковачът
нашата родна мечта.

Вечер в мрака вятърът носи
мисли далечни от минали дни,
мисли на българи, хора велики,
славни копнежи и славни мечти.

Несбъднати блянове днес ме изгарят,
за моите родни поля и гори,
за моята гордост, свободата народна,
ах, български славни мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вкусът, който ми остана след прочита, компенсира малките спънки в ритъма.

    хареса ми!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...