28 ene 2009, 22:15

Българска мечта 

  Poesía » Otra
764 0 1
Да прошепнем тихо в здрача
думи стари, с дъх на тъга,
да дадем да оформи ковачът
нашата родна мечта.

Вечер в мрака вятърът носи
мисли далечни от минали дни,
мисли на българи, хора велики,
славни копнежи и славни мечти.

Несбъднати блянове днес ме изгарят,
за моите родни поля и гори,
за моята гордост, свободата народна,
ах, български славни мечти!

© Стели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • вкусът, който ми остана след прочита, компенсира малките спънки в ритъма.

    хареса ми!
Propuestas
: ??:??