Jan 28, 2009, 10:15 PM

Българска мечта

  Poetry » Other
1.1K 0 1
Да прошепнем тихо в здрача
думи стари, с дъх на тъга,
да дадем да оформи ковачът
нашата родна мечта.

Вечер в мрака вятърът носи
мисли далечни от минали дни,
мисли на българи, хора велики,
славни копнежи и славни мечти.

Несбъднати блянове днес ме изгарят,
за моите родни поля и гори,
за моята гордост, свободата народна,
ах, български славни мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • вкусът, който ми остана след прочита, компенсира малките спънки в ритъма.

    хареса ми!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...