Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни
и неочаквано коварни засади.
Съдията (модерен) в строго черно
наличните си картони взе да вади!
Треньорите прегряват от възхита.
Резервите загряват в изнемога!
Но кой резервите е тръгнал да пита?
Вият зрителите, дрогирани от болка!
Нали дойдоха за сигурна победа,
ала нея съвсем никаква я няма!
Пак вял футболен театър гледат...
Резултатът е същинска драма!
Къде е Шекспир? За да напише
една нова класическа пиеса?!
Ако можеше да слезе от свише,
героите на терена да афореса!
Но го няма на йота талантът
на предишни футболни артисти!
Съдията е същински Хамлет
и с платената си свирка въздиша.
А можеше да е ревнив Отело...
И ревностно да бди в играта!
Отчаяна до смърт е и Офелия:
за дузпа се тръшка в пеналта!
Зрителите наситени от театър
търчат с ярост по сцената зелена.
Все пак,правилата на играта
в България остават непроменени.
В някоя от ложите на стадиона
решават кой с кого и как печели.
И си спомняме за отминали сезони,
кога тук роден футбол сме видели!
© Стойчо Станев Все права защищены
Онзи ден в София оперира коляното си "Радостта на народа",Гиби!
Вече не сме се радвали от много време на такива таланти!Има талантливи младежи,но като отидат при "батковците, любители на чалготеки и едрогърди амазонки" и се превръщат в самата посредственост!Така много спортни надежди в България се провалиха и правораздаването в спорта е функция на съдебната система и властта на корумпирани политици!Сякаш повтаряме италиански филм от началото на 60-те години на миналия век!
А футбол без морал е футбол без правила!
Благодаря и за Любими!